Грета Тунберг – героиня на кинофестивал
„ Аз съм Грета “ е американски филм на режисьора Нейтън Гросман, който гледаме в програмата на фестивала „ София ДокуМентал “. Историята на тийнейджърката активистка е разказана посредством завладяващи и невиждани до момента фрагменти – от стачките в учебно заведение до проведените от нея митинги по целия свят. Лентата е единствено една от 40-те, които ще бъдат показани от 7 до 14 септември в границите на форума. Организаторите от Балканския документален център, Фондация „ Конрад Аденауер “ и Чешкия център са селектирали най-хубавото от актуалното международно писмено кино с награди от „ Сънданс “ и „ Берлинале “, номинации и оценки „ Оскар “. Общото сред всички заглавия е фокусът върху човешките права и смелостта на хората да отстояват свободния си избор, воля, вяра, политическа принадлежност, полова еднаквост, право на глас. Затова и слоганът е “Do cross the line ” – „ Премини границите “.
След миналогодишното издание, провело се по насила онлайн, в този момент срещата с публиката ще е очи в очи на определени арт места - в подкуполното пространство на Ларгото, Дома на киното ” и Чешкия център.
Тематично филмите са обединени в седем секции. „ Аз съм Грета “ е от секцията „ Природа: SOS ” или „ С(рещу) природата ”. Друга лента, която изследва комплицираните връзки сред индивида и природата е “Възстановяването на Парадайс “ (2020, САЩ) на Рон Хауърд. Режисьорът заснема историята на един от най-смъртоносните пожари в Съединени американски щати. Той споделя за опустошителната огнена стихия на 8 ноември 2018, обхванала живописния град Парадайс, Калифорния. По време на гасенето пожарът убива 85 души, изселва 50 000 поданици и унищожава 95% от локалните здания.
“Моят преподавател октопод “ (2020, Южна Африка), притежател на тазгодишния „ Оскар “ за най-хубав документален филм, ще се завърти без пари. Крейг Фостър снима край нос Добра вяра, а след дни и седмици на гмуркане в студените води, среща млад октопод, който демонстрира удивително любознание. Посещавайки го всеки ден, Крейг печели доверието му и основава невиждана до момента връзка сред човек и октопод в естествената му среда. Авторът разкрива изцяло непознати до момента за учените особености в държанието на морското животно.
“Конфликтна зона ” е програмата, която демонстрира местата по света, за които войната и раните от нея не са останали в предишното. В тази секция е включен откриващият филм „ Земята е синя като портокал “ на Ирина Цилик, спечелил премия за най-хубава постановка " World Cinema Documentary ”, 2020 Sundance, показан и на последното „ Берлинале “.
„ Да се изправиш против статуквото “ е програмата с основни герои, които имат смелостта да се опълчват на политически режими и социална неправда, плащайки с репресии и гонене. Едно от топ заглавията в тази тематична секция е „ Дисидентът “ (2020, САЩ) – номинация за „ Оскар “ 2021. Във фокуса е убийството на писателя от Саудитска Арабия и колумнист на „ Вашингтон поуст “ Джамал Хашоги. Режисьорът Вогъл смесва политическо кино, шпионски трилър, криминално-процесуална драма, любовна история и хорър. Умело преплитайки другите жанрове, той изследва визиите за власт, технология, държавно спонсорирано принуждение и робия в самобитна ода за свободата на словото. Друго много мощно заглавие е „ Машината на порока “ (2018, Канада, Сара Фоуди). Филмът е удивително удостоверение за неприличен интервал от историята на Канада след Втората международна война. На фона на параноята от Студената война Канада стартира следствие на федерални чиновници, които може да са податливи на изнудване от руски шпиони. Хомосексуалността, тогава считана за „ уязвимост на характера “, става съображение за наблюдаване и разпит от страна на кралската канадска конна полиция. В продължение на четири десетилетия кариерата на хиляди мъже и дами е унищожена, а животът им е погубен.
Темата за половата еднаквост и другата полова ориентировка е застъпена и във кино лентата „ Цветовете на Тоби “ (2021, Унгария) – от програмата „ Свободата няма възраст ”. Това е портрет на семейство, борещо се с половата дисфория на 16-годишния младеж Тоби, а посланието е: любовта е всичко, от което се нуждаем. „ В сегашното “ на Йоргос Аверопулос е за коронакризата и гигантското предизвикателство да бъде преборена.
България се показва на фестивала с три кино лентата. Сред тях е новата продукция на Стефан Командарев „ Живот от живота “. Режисьорът употребява познатия ни от последните му три игрални кино лентата прийом да пресече пътищата на няколко изцяло непознати и несвързани между тях герои - 39-годишен публицист, 37-годишен рекламен сътрудник, 23-годишен студент, 51-годишен фитнес инструктор и 35-годишен фермер. Общото сред тях е потребността от животоспасяваща трансплантация на органи. „ Генералната цел е трансплантациите да станат естествена част от културата и полезностите на обществото в България “, споделя режисьорът.
" Тихо завещание " на Петя Накова споделя за фамилията на слухово-речевия рехабилитатор и жестов преводач Таня Димитрова, създател на рехабилитационния център за глухи деца " Яника ". Свикнала от дребна с тишината поради глухотата на родителите си, Таня се отдава на апостолската задача да учи глухите деца с кохлеарни импланти и слухови апарати да приказват, защото е уверена, че колкото по-рано стартира образованието на девойките и момчетата без слух, толкоз по-лесно те ще се реализират в обществото.
За първи път от 10 години български документален филм е копродуциран от HBO Европа и през стрийминг платформата HBO GO влезе в домовете на фенове от 23 европейски страни. Третото българско заглавие е „ Музика за филм “. За последната вечер в програмата е заложен „ Сестри на радиочестоти “ (2020, Англия, Лиза Ровнер). Филмът споделя неразказаната досега забележителната история на пионерките на електронната музика, които прегърнаха машините и технологиите, с цел да трансформират изцяло метода, по който произвеждаме и слушаме музика през днешния ден. Сред гостите от чужбина са режисьорите Антония Килиян, Дейвид Осит, операторката Таня Хорилчук и други.
След миналогодишното издание, провело се по насила онлайн, в този момент срещата с публиката ще е очи в очи на определени арт места - в подкуполното пространство на Ларгото, Дома на киното ” и Чешкия център.
Тематично филмите са обединени в седем секции. „ Аз съм Грета “ е от секцията „ Природа: SOS ” или „ С(рещу) природата ”. Друга лента, която изследва комплицираните връзки сред индивида и природата е “Възстановяването на Парадайс “ (2020, САЩ) на Рон Хауърд. Режисьорът заснема историята на един от най-смъртоносните пожари в Съединени американски щати. Той споделя за опустошителната огнена стихия на 8 ноември 2018, обхванала живописния град Парадайс, Калифорния. По време на гасенето пожарът убива 85 души, изселва 50 000 поданици и унищожава 95% от локалните здания.
“Моят преподавател октопод “ (2020, Южна Африка), притежател на тазгодишния „ Оскар “ за най-хубав документален филм, ще се завърти без пари. Крейг Фостър снима край нос Добра вяра, а след дни и седмици на гмуркане в студените води, среща млад октопод, който демонстрира удивително любознание. Посещавайки го всеки ден, Крейг печели доверието му и основава невиждана до момента връзка сред човек и октопод в естествената му среда. Авторът разкрива изцяло непознати до момента за учените особености в държанието на морското животно.
“Конфликтна зона ” е програмата, която демонстрира местата по света, за които войната и раните от нея не са останали в предишното. В тази секция е включен откриващият филм „ Земята е синя като портокал “ на Ирина Цилик, спечелил премия за най-хубава постановка " World Cinema Documentary ”, 2020 Sundance, показан и на последното „ Берлинале “.
„ Да се изправиш против статуквото “ е програмата с основни герои, които имат смелостта да се опълчват на политически режими и социална неправда, плащайки с репресии и гонене. Едно от топ заглавията в тази тематична секция е „ Дисидентът “ (2020, САЩ) – номинация за „ Оскар “ 2021. Във фокуса е убийството на писателя от Саудитска Арабия и колумнист на „ Вашингтон поуст “ Джамал Хашоги. Режисьорът Вогъл смесва политическо кино, шпионски трилър, криминално-процесуална драма, любовна история и хорър. Умело преплитайки другите жанрове, той изследва визиите за власт, технология, държавно спонсорирано принуждение и робия в самобитна ода за свободата на словото. Друго много мощно заглавие е „ Машината на порока “ (2018, Канада, Сара Фоуди). Филмът е удивително удостоверение за неприличен интервал от историята на Канада след Втората международна война. На фона на параноята от Студената война Канада стартира следствие на федерални чиновници, които може да са податливи на изнудване от руски шпиони. Хомосексуалността, тогава считана за „ уязвимост на характера “, става съображение за наблюдаване и разпит от страна на кралската канадска конна полиция. В продължение на четири десетилетия кариерата на хиляди мъже и дами е унищожена, а животът им е погубен.
Темата за половата еднаквост и другата полова ориентировка е застъпена и във кино лентата „ Цветовете на Тоби “ (2021, Унгария) – от програмата „ Свободата няма възраст ”. Това е портрет на семейство, борещо се с половата дисфория на 16-годишния младеж Тоби, а посланието е: любовта е всичко, от което се нуждаем. „ В сегашното “ на Йоргос Аверопулос е за коронакризата и гигантското предизвикателство да бъде преборена.
България се показва на фестивала с три кино лентата. Сред тях е новата продукция на Стефан Командарев „ Живот от живота “. Режисьорът употребява познатия ни от последните му три игрални кино лентата прийом да пресече пътищата на няколко изцяло непознати и несвързани между тях герои - 39-годишен публицист, 37-годишен рекламен сътрудник, 23-годишен студент, 51-годишен фитнес инструктор и 35-годишен фермер. Общото сред тях е потребността от животоспасяваща трансплантация на органи. „ Генералната цел е трансплантациите да станат естествена част от културата и полезностите на обществото в България “, споделя режисьорът.
" Тихо завещание " на Петя Накова споделя за фамилията на слухово-речевия рехабилитатор и жестов преводач Таня Димитрова, създател на рехабилитационния център за глухи деца " Яника ". Свикнала от дребна с тишината поради глухотата на родителите си, Таня се отдава на апостолската задача да учи глухите деца с кохлеарни импланти и слухови апарати да приказват, защото е уверена, че колкото по-рано стартира образованието на девойките и момчетата без слух, толкоз по-лесно те ще се реализират в обществото.
За първи път от 10 години български документален филм е копродуциран от HBO Европа и през стрийминг платформата HBO GO влезе в домовете на фенове от 23 европейски страни. Третото българско заглавие е „ Музика за филм “. За последната вечер в програмата е заложен „ Сестри на радиочестоти “ (2020, Англия, Лиза Ровнер). Филмът споделя неразказаната досега забележителната история на пионерките на електронната музика, които прегърнаха машините и технологиите, с цел да трансформират изцяло метода, по който произвеждаме и слушаме музика през днешния ден. Сред гостите от чужбина са режисьорите Антония Килиян, Дейвид Осит, операторката Таня Хорилчук и други.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ